Естествен живот за изкуствени хора

Хм. Не сте ли забелязали, че колкото по-изкуствен е един човек, толкова по-естествен начин на живот се старае да води? Гледаш го - изкуствен вътрешно, изкуствен външно, с изкуствена душа, с изкуствени обноски, а гледа да живее естествено. Близо до природата. Започваме с течностите. Изкуствените хора, особено от женски пол, задължително пият минерална вода. Кола? - каква ерес, каква потрес!!! Лимонада? - каква простотия и долнопробност!!! Близват понякога алкохол, но само бяло вино (а аз така знам: Ой ти бяло вино, що не си червено? това била единствената песен за бялото вино). Никакво кафе (мммм, обичам го), евентуално чай - зелееен или билкоооов.
Закуска. Плодовеее. (Какви плодове, бе, нали ще ми изстържат стомаха! Аз обичам английските неща - напр., както много смешно пишеше едно време в менютата на "Балкантурист" хемендегс - шунка с яйчица демек.)
Обяд. Салатааа. От моркови, неовкусена. (Божеей, жива да не бях!)
Вечеря. Мин. вода. Салатааа. Зелена, неовкусена. Или чушка сурова. (Вярно ли ви е вкусно?!)
Поне в нашия офис всички изкуственяци се надпреварват да се хранят така. Особено си падам по едни лели, дето са расли някъде в дълбоката провинция и сега са първо градско чедо на рода си и се правят на изтънчени - пием само фреш. Ти да видиш. То се разнасят едни ягоди с блудкав вкус още от април, то се режат едни никакви дини още от май. И много са природосъобразни. И ми обясняват, как този начин на хранене се поддържа трудно, защото е скъп. И им гледам прозрачните целулоидни организми, и им гледам надутите целулоидни лица и се чудя защо дават толкова пари за дрехи от естествени материали. А, сетих се! Да прикрият изкуствената си същност и изкуствения си вид.
Забравих. Изкуствените хора също много обичат да си строят къщи на едни чисти места в природата - с естествени материали. Особено ме удивлява, че си правят кухни - от естествени материали - и никога не ги използват. То една минерална вода с една накъсана зелена салатка без нищо можеш и без кухня да си приготвиш. Защо е така ли? Защо са им всички тези къщи, дрехи естествени продукти и т. н. Защото тези същите изкуственяци са потомци на онези, предишните изкуственяци, които навремето вдигаха къща на село, купуваха холна гарнитура, "спална"с гардероб, нанасяха ги в стаите на горния етаж, завиваха ги с найлон, правеха бани с плочки, в които от чешмата никога няма да потече вода и никой никога няма да се изкъпе, а се тъпчеха и живееха в "лятната кухня", която не знам как ставаше впоследствие есенна, зимна и пролетна също и ходеха в старата тоалетна, скована от пет дъски на двора. Ей това е то!
Благодаря ти, Боже, че не живея естествено и природосъобразно, защото съм си естествена. А ако някой ме убоде с игла, на кожата ми ще избие капка кръв, а няма да се спукам с гръм както изкуственяците, които ме заобикалят.

Преведох я!

Както ви обещах, преведох книгата. А ако някой се пита как я преведох - еее, там, спомняте си, тръшках се в началото на юли как ще бъде. Ами взех си отпуск. Друг начин няма.
Обаче. Леле каква налудничавост. Поток на мисълта. Абе, тия луди ли са? Накъде върви литературата?!Някаква си шотландка си изляза потока на мисълта на хартия. Сигурно се питате защо съм се занимавала с това - хайде сетете се! Лесно е! Дааа, мъни, мъни, мъни...
Оплаках се на една приятелка какво превеждам и че съм на ръба да я хвърля, а тя ми вика: "Майка ми казваше, че за пари, ако трябва и Талмуда ще превеждаш!". Е, точно това направих.
Сега разтушавам душата си с две прекрасни книги - история на Великобритания и сравнителен анализ на Сталин и Хитлер. Ама, ще кажете, това са много отнесени от реалния живот неща. Нищо подобно. Историята трябва да се познава. Иначе - лошо! Това ви го казва един историк по образование и душа. Въпреки че от години не се занимавам с история, онова, което съм научила ми помага всеки ден в работата. Защото имах готини и интелигентни преподаватели и те не ни караха да зубрим дати, а да мислим, дадоха ни историческо мислене. Успяха. Ееех, отплеснах се. Поток на мисълта. Нормално - нали до оня ден превеждах оная идиотска книга.... Най-сетне. Преведох я!