събота, 7 юли 2007 г.

Пицария. Зелена салата. Нарязана. Без вкус. Аз съм крава. Така мисли готвачът. Без сол, без оцет, без олио. Зехтин? Какво е това? Аз съм крава. Така мисли сервитьорката. Носи салатата. Сяда на сянка. Под бара. Без сол, без оцет, без олио. Кола. Студена. Кеф. Муха. Мухи. Викам. "Овкусител!" Сервитьорката. Излиза. Изпод бара. Сол. Оцет. Олио. Гранясало. Не съм крава. Свиня съм. Муха. В колата. София. Пъпът й. Ул. Гурко. Пицария "Джепето". София. 2007. ЕС!

вторник, 3 юли 2007 г.

Светът на балоните и острите камъни

Живея в свят на балони - мнооого, и остри камъни - малко. Балоните изобилстват - леки, кухи, с кратък живот (до първото съприкосновение с острите камъни). Докато трае животът им обаче, поради своята надутост и склонност към издигане, закриват острите камъни. По ирония на съдбата, докато се издигат, балоните се блъскат един в друг (защото са мнооого). При този сблъсък някои се спускат надолу чак до острите камъни. И тогава - пук! И от цялото надуто същество остават две или три лигави парчета. А острите камъни? Те просто си тежат на мястото и с отегчение пукат надутите балони - рано или късно :-))

неделя, 1 юли 2007 г.

Работа до гуша!

Лято е. Мразя жегите. Затънала съм до гуша в работа. Не знам как ще преведа за един месец 200 страници от една книга, как през това време ще ходя на работа, ще гледам детето, ще въртя домакинството и т. н. Акълът ми не го побира. И затова реших да оставя всичко настрана и да си направя блог. Този номер го владея съвършено - когато имам страшно много работа, изобщо да не я върша, а да се занимавам с нещо съвсем различно. В крайна сметка, ще кажа за онези, които вече се притесниха за моята работа - ще си я свърша, в срок. Това е друг номер, който владея до съвършенство - стъпвам на педала и... па'и се! Но докато стигна дотам предстоят още няколко дни на говорене - колко много работа имам, ах, как ще я свърша, изслушване на успокоенията на приятелите, че ще се справя, и на укорите от съпруга ми, че пак ще зарежа него, дома и детето. Истината е, че всъщност зарязвам себе си... Е, не е толкова страшно. Само месец... През август животът трябва да стане малко по-спокоен. Ще ви държа в течение :-)