Естествен живот за изкуствени хора

Хм. Не сте ли забелязали, че колкото по-изкуствен е един човек, толкова по-естествен начин на живот се старае да води? Гледаш го - изкуствен вътрешно, изкуствен външно, с изкуствена душа, с изкуствени обноски, а гледа да живее естествено. Близо до природата. Започваме с течностите. Изкуствените хора, особено от женски пол, задължително пият минерална вода. Кола? - каква ерес, каква потрес!!! Лимонада? - каква простотия и долнопробност!!! Близват понякога алкохол, но само бяло вино (а аз така знам: Ой ти бяло вино, що не си червено? това била единствената песен за бялото вино). Никакво кафе (мммм, обичам го), евентуално чай - зелееен или билкоооов.
Закуска. Плодовеее. (Какви плодове, бе, нали ще ми изстържат стомаха! Аз обичам английските неща - напр., както много смешно пишеше едно време в менютата на "Балкантурист" хемендегс - шунка с яйчица демек.)
Обяд. Салатааа. От моркови, неовкусена. (Божеей, жива да не бях!)
Вечеря. Мин. вода. Салатааа. Зелена, неовкусена. Или чушка сурова. (Вярно ли ви е вкусно?!)
Поне в нашия офис всички изкуственяци се надпреварват да се хранят така. Особено си падам по едни лели, дето са расли някъде в дълбоката провинция и сега са първо градско чедо на рода си и се правят на изтънчени - пием само фреш. Ти да видиш. То се разнасят едни ягоди с блудкав вкус още от април, то се режат едни никакви дини още от май. И много са природосъобразни. И ми обясняват, как този начин на хранене се поддържа трудно, защото е скъп. И им гледам прозрачните целулоидни организми, и им гледам надутите целулоидни лица и се чудя защо дават толкова пари за дрехи от естествени материали. А, сетих се! Да прикрият изкуствената си същност и изкуствения си вид.
Забравих. Изкуствените хора също много обичат да си строят къщи на едни чисти места в природата - с естествени материали. Особено ме удивлява, че си правят кухни - от естествени материали - и никога не ги използват. То една минерална вода с една накъсана зелена салатка без нищо можеш и без кухня да си приготвиш. Защо е така ли? Защо са им всички тези къщи, дрехи естествени продукти и т. н. Защото тези същите изкуственяци са потомци на онези, предишните изкуственяци, които навремето вдигаха къща на село, купуваха холна гарнитура, "спална"с гардероб, нанасяха ги в стаите на горния етаж, завиваха ги с найлон, правеха бани с плочки, в които от чешмата никога няма да потече вода и никой никога няма да се изкъпе, а се тъпчеха и живееха в "лятната кухня", която не знам как ставаше впоследствие есенна, зимна и пролетна също и ходеха в старата тоалетна, скована от пет дъски на двора. Ей това е то!
Благодаря ти, Боже, че не живея естествено и природосъобразно, защото съм си естествена. А ако някой ме убоде с игла, на кожата ми ще избие капка кръв, а няма да се спукам с гръм както изкуственяците, които ме заобикалят.

Преведох я!

Както ви обещах, преведох книгата. А ако някой се пита как я преведох - еее, там, спомняте си, тръшках се в началото на юли как ще бъде. Ами взех си отпуск. Друг начин няма.
Обаче. Леле каква налудничавост. Поток на мисълта. Абе, тия луди ли са? Накъде върви литературата?!Някаква си шотландка си изляза потока на мисълта на хартия. Сигурно се питате защо съм се занимавала с това - хайде сетете се! Лесно е! Дааа, мъни, мъни, мъни...
Оплаках се на една приятелка какво превеждам и че съм на ръба да я хвърля, а тя ми вика: "Майка ми казваше, че за пари, ако трябва и Талмуда ще превеждаш!". Е, точно това направих.
Сега разтушавам душата си с две прекрасни книги - история на Великобритания и сравнителен анализ на Сталин и Хитлер. Ама, ще кажете, това са много отнесени от реалния живот неща. Нищо подобно. Историята трябва да се познава. Иначе - лошо! Това ви го казва един историк по образование и душа. Въпреки че от години не се занимавам с история, онова, което съм научила ми помага всеки ден в работата. Защото имах готини и интелигентни преподаватели и те не ни караха да зубрим дати, а да мислим, дадоха ни историческо мислене. Успяха. Ееех, отплеснах се. Поток на мисълта. Нормално - нали до оня ден превеждах оная идиотска книга.... Най-сетне. Преведох я!

Пицария. Зелена салата. Нарязана. Без вкус. Аз съм крава. Така мисли готвачът. Без сол, без оцет, без олио. Зехтин? Какво е това? Аз съм крава. Така мисли сервитьорката. Носи салатата. Сяда на сянка. Под бара. Без сол, без оцет, без олио. Кола. Студена. Кеф. Муха. Мухи. Викам. "Овкусител!" Сервитьорката. Излиза. Изпод бара. Сол. Оцет. Олио. Гранясало. Не съм крава. Свиня съм. Муха. В колата. София. Пъпът й. Ул. Гурко. Пицария "Джепето". София. 2007. ЕС!

Светът на балоните и острите камъни

Живея в свят на балони - мнооого, и остри камъни - малко. Балоните изобилстват - леки, кухи, с кратък живот (до първото съприкосновение с острите камъни). Докато трае животът им обаче, поради своята надутост и склонност към издигане, закриват острите камъни. По ирония на съдбата, докато се издигат, балоните се блъскат един в друг (защото са мнооого). При този сблъсък някои се спускат надолу чак до острите камъни. И тогава - пук! И от цялото надуто същество остават две или три лигави парчета. А острите камъни? Те просто си тежат на мястото и с отегчение пукат надутите балони - рано или късно :-))

Работа до гуша!

Лято е. Мразя жегите. Затънала съм до гуша в работа. Не знам как ще преведа за един месец 200 страници от една книга, как през това време ще ходя на работа, ще гледам детето, ще въртя домакинството и т. н. Акълът ми не го побира. И затова реших да оставя всичко настрана и да си направя блог. Този номер го владея съвършено - когато имам страшно много работа, изобщо да не я върша, а да се занимавам с нещо съвсем различно. В крайна сметка, ще кажа за онези, които вече се притесниха за моята работа - ще си я свърша, в срок. Това е друг номер, който владея до съвършенство - стъпвам на педала и... па'и се! Но докато стигна дотам предстоят още няколко дни на говорене - колко много работа имам, ах, как ще я свърша, изслушване на успокоенията на приятелите, че ще се справя, и на укорите от съпруга ми, че пак ще зарежа него, дома и детето. Истината е, че всъщност зарязвам себе си... Е, не е толкова страшно. Само месец... През август животът трябва да стане малко по-спокоен. Ще ви държа в течение :-)